Трудова злополука по българското законодателство към м. Юни 2006 г. Легална дефиниция в чл. 55 КСО. Има два фактически състава: 1. ФС - елементи: - внезапно увреждане – всяко травматично увреждане, насъпило от внезапно еднократно въздействие на външни фактори. Може да е както физическо, така и психическо. - причинна връзка между внезапното увреждане и извършваната работа – извършваната работа е всяко изпълнение на задълженията по трудовата функция (вкл. и при изменение на трудовата функция без значение дали то е законосъобразно или не) Причинната връзка може да се реализира по два начина: = увреждането да е настъпило през време и във връзка с извършваната работа – “през време” означава през нормалното работно време, през удълженото работно време и при полагане на извърнреден труд, а “във връзка” означава извършване на тези задължения, които представляват изпълнение на трудовата функция. = увреждането да е настъпило по повод на извършваната работа – това е изпълнение на задължения, които са свързани с трудовата функция. В тази хипотеза може и да не е през работното време. - причинна връзка между увреждането и настъпилите неблагоприятни последици за живота и здравето на работника – предвидени са няколко вида неблагоприятни последици: намалена работоспособност (временна или трайна), временна неработоспособност, трайна неработоспособност (инвалидност над 50%), смърт. - лицето да е осигурено – всички работници и служители са осигурени за рисковете “трудова злополука” и “професионална болест” дори да работят до 5 дни седмично. Вината е ирелевантна за имуществената отговорност на работодателя. 2. ФС – различава се само по причинната връзка между внезапното увреждане и извършваната работа – работа в рамките на предмета на дейност на предприятието. Тази работа трябва да е извършвана в интерес на предприятието – няма разпореждане от работодателя, а се извършва по самоинициатива на работника. Интересът е свързан с работодателската власт – след като работодателят не е разпоредил такива действия може и да не ги приеме. Тези два фактически състава представляват същинската трудова злополука. Кодексът предвижда и т.нар. приравнени към трудовата злополука случаи (чл.55 ал.2), които не се различават по правни последици от същинските. При тях злополуката е трудова и когато е станала: - по пътя от основното място за живеене или длуго допълнително място с постоянен характер до работното място или обратно - по пътя от работното място до мястото, където работникът обикновено получава трудовото си възнаграждение - от работното място до мястото, където обикновено се храни Друг приравнен на трудова злополука случай се съдържа в КТ – чл.200 ал.2 – по време на почивката прекарана в предприятието. Има се предвид почивката, която разкъсва работния ден, а не междудневната и междуседмичната. След като са осъществени всички елементи на някой от ФС на трудова злополука е необходима правната квалификация на компетентен орган. Тя е уредена в Кодекса за социално осигуряване. Според чл. 56 КСО осигурителят (работодателят) е длъжен в 3 дневен срок да декларира пред НОИ всяка трудова злополука. В Наредба на МС е указано, че срокът тече от узнаването – подава се декларация по образец. Когато злополуката е довела до инвалидност или смърт се уведомява и прокуратурата. Всяко предприятие е длъжно да води регистър на трудовите злополуки и тази декларация се вписва там. В НОИ се прави досие на всеки случай. НОИ провежда разследване по реда на Наредбата и съставя протокол с направените констатации. Този протокол има материална доказателствена сила в гражданския процес. За да е завършен ФС на трудовата злополука (за да възникне имуществена отговорност за работодателя) е необходимо НОИ да издаде разпореждане, с което признава злополуката за трудова. То се обжалва в 14 дневен срок пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ (реда на чл. 117 КСО) – Окръжен съд по реда на ЗАП – ВАС по реда на ЗВАС. Имуществена отговорност на работодателя: Това е безвиновна специална отговорност за вреди, която изключва приложението на ЗЗД. Искът е по чл. 200 ал. 1 КТ – погасява се с 3 годишна давност, която тече от дата на разпореждането на НОИ за признаване на трудовата злополука. Размерът на отговорността е определен в чл. 200 ал. 3 и зависи от настъпилия осигурен риск: - при временна, намалена работоспособност и инвалидност - работодателят дължи разликата между платеното от НОИ обезщетение и причинената вреда. Тя обхваща всички – имуществени и неимуществени вреди; претърпени загуби и пропуснати ползи; - при смърт – ако наследниците на работника имат право на наследствена пенсия по КСО тя е най – вече за неимуществени вреди и работодателя ще дължи имуществените вреди; ако нямат право – ще дължи всичко. Може да се постигине и споразумение за отговорността на работодателя, но наследниците пак ще могат да търсят вреди по съдебен ред. Отговорността на работодателя се изключва напълно ако работникът умишлено е причинил увреждането. По правилно е да се каже, че въобще няма трудова злополука, защото липсва един от елементите й – причинната връзка между увреждането и извършваната работа. Отговорността на работодателя може да се ограничи, когато работникът е допринесъл за увреждането като е проявил груба небрежност. В закона има празнота по въпроса кой дължи обезщетение ако междувременно работодателя престане да съществува – никой не го плаща.